"Българинът Джордж. Одисея в два свята" от Йордан Баев и Костадин Грозев

"Българинът Джордж. Одисея в два свята." -
Йордан Баев и Костадин Грозев

На 26.03.2008г в Централния военен клуб в София бе представена книгата на Йордан Баев и Костадин Грозев „Българинът Джордж. Одисея в два свята” на издателство "Труд". На 20 май 2008 г. в Белица книгата ще бъде представена от внуците на Георги Андрейчин – известният социолог Андрей Райчев и неговото семейство, и Владимир Райчев. Семейство Райчеви вече дариха книгата за живота и делото на своя дядо на читалището. Желаещите да се докоснат до нежните страници могат я получат от Централната читалищна библиотека в Белица.

Бойка Асиова

Статията от вестник "Земя" от 31.03.2008 г., публикувана от Бойка Асиова в рубриката "Добре заварила!" по случай представянето на книгата може да прочетете на следващите редове!

Обратите на съдбата.
Безпощаден разказ за невероятния живот на българина Джордж – Георги Андрейчин.

Георги Андрейчин е роден през 1894 г. в гр.Белица, Благоевградска област. Учи в гимназията в Самоков. През 1913 г. заминава с кораб от Марсилия за Америка. Става миньор в Минесота, водач на синдикалното съединение Индустриални работници на света (ИРС). През 1946 г. е начело на 16-хилядна стачка. Продължава да се самообразова. Пише и печатните издания за ИРС. Редактира излизащите на български език „Работническо дело” и „Работническа мисъл”. Той е един от основателите на Американската компария през 1919 г.
Запознава се с Чарли Чаплин и други интелектуалци в Нюйоркската бохема „Гринуич Вилидж”.
През 1921г. заедно с другари от осъдените работнически водачи заминава тайно за Москва. Става член на болшевишката партия и съветски гражданин. Работи е няколко държавни учреждения. Изразител на левичарските възгледи на кръга около Троцки и остро напада зараждащата се съветска държавна бюрокрация.
Следва дипломатическа мисия в Лондон и Виена.
Изключен е от болшевишката партия. Заточен в степите на Казахстан през 1927 г. През 1930 г. отново се връща при семейството си.
През 1935г. е откаран в затвора на НКВД на Лубянка. Изпратен в Далечния север. След нападението на нацистите през юни 1941 г. Андрейчин е отново при семейството си. През целия период на войната е помощник-началник на отдела за англосаксонските страни в Совинформбюро, работи като продавач и редактор.
Моето здраве е много лошо и то може да се оправи само в България, пише Андрейчин в писмото до Георги Димитров. Връща се през 1945 г. Работи в защита на българската национална кауза, участва в преговори в Копенхаген и Париж.
През нощта на 29 април 1949 г. бе извикан на работа и не се върна, свидетелства съпругата Илза. Семейството живее в режима на враг на народа. След смърта на Сталин е реабилитиран. През 1974 г. по решение на ЦК на БКП в родната му Белица е поставена паметна плоча и е кръстена улица на негово име, както в София и Благоевград.
...........................
Мартенски ден. Мешавица от дъжд и сняг. Студено. Пусто. Никакъв човек по улиците. Доста неуютно е да попаднеш в такова време на чуждо място. Иначе центърът е спретнат. Строено е през годините, вижда се. Хотел, сега, уви, празен. Читалище, което носи името на първия си председател Георги Тодоров. Музей, в който градчето грижовно къта доказателствата за богатата си история и търси самочувствие в тях.
Някога в тържествените доклади я наричаха героична Белица. Само че в тези благодарствени поменици липсваше едно име. Това на Георги Илиев Андрейчин.
В Белица научих, че в София ще бъде представена книга за трагичната съдба на техния съгражданин.

Българинът Джордж. Одисея на два свята.

Истинската съдба е трагична. Не са щастливи онези, които умират в крепон, оплаквани от петнайсет внуци. Щастливи са онези, които служат на кауза. Това прави щастието спорен Паскал, каза проф. Андрей Пантев на премиерата на книгата „Българинът Джордж. Одисея в два свята” на Йордан Баев и Костадин Грозев във Военния клуб. Ние често сме свикнали да индикираме героизма с неговото заплащане. Така че българинът Джордж не беше щастлив в тази плазмотична, лигава лексикология, която днес разбираме. Но той, разочарован, излъган, подведен, си носи кръста. И тук стигаме до основното заключение в тази книга, подчерта проф.Пантев: че страданието според всички религии и най-вече нашата, е част от смисъла на човешкия живот, Че страданието е по-важно от разпасаното благополучие. Че страданието, смея да кажа аз чрез тази книга, е част от щастието.
За поразителното впечатление от огромния фактологически масив, върху който е изградена книгата, говори и проф.Филип Панайотов. Разбира се, най-впечатляват фактите, сведенията, характеристиките, взети неотдавана от разсекретените архиви на Русия, САЩ, Франция и др. Европейски страни, каза още професорът. Другото качество според него е безпощадната обективност на двамата автори. Когато говорим за Андрейчин, не можем да не се попитаме всичките тези страдания дали са имали някакъв смисъл. И страданията на още милиони, и милиони като тях. Напусто ли е бил този колосален експеримент, който приключи преди около двайсет години?

Бойка Асиова
Андрей Райчев

Значи историята е за човека. Тя е огромно случващо се нещо за милиони хора. Там има смисъл, подхвана възбудено темата Андрей Райчев. Никой от нас не мода да поиска смисъл за себе си, категоричен е внукът на Георги Андрейчин. Когато обаче си представим живота на човека, на единичния човек смислен, това е фатално, това винаги е един лозунг, винаги е декретиране. Това списва, представя нещата на човек, който е живял, сякаш е живял тогава заради нещо сега. Но това не е така. Да, разбира се, можем да се насладим на траекторията, която е живял дядо ми. Представете си Белица – Чикаго, Москва – ГУЛаг, Москва – Париж, Москва – Сибир, Москва – София, Белица. Феноменално. Но това не е смисъл.
Жена му, баба ми Илза Карловна Рихтер, Бог да я прости, прекрасен човек – това са четири деца немчета, родени в Руската империя. Само вижте какво става с тримата и братя и нея – първото загива като руски войник на немския фронт през Първата световна война, второто загива като полски офицер летец, пак в битката срещу Германия и нацизма, третото умира в Сао Паоло. И четвъртото е въпросното руско немче, баба ми, женен за американец – българин, приключило пътя си в България. Смисъл? Никога не може да има смисъл.
Но всеки разказ назад ми дава смисъл. Нашето семейство е свидетел как тоя смисъл пред годините се появяваше. Като легенда.
...........................
През 90-те години Андрей Райчев и жена му Виза Недялкова отиват в Белица и питат местен човек за родната къща на Анрейчин.

- Георги Андрейчин? Те комунистите го убиха. Комунистите го убиха и го хвърлиха в една варница.
- Та май и той е бил комунист... – вметва внукът.
- Ааа, ама той е бил истински комунист.

Сега аз самият съм почти на възрастта, когато са разстреляли дядо ми. И уж ми е време да съм сигурен има ли изобщо някакъв смисъл в цялата тази история.
Вече не знам. Преди години бях убеден, че има защото... Защото в главата ми твърдо е стояло делението на комунисти и истински комунисти.

Исторически музей