Есета на тема "Читалището - културен и духовен център"

В конкурса за есе, стихотворение или разказ на тема "Читалището - културен и духовен център" взеха участие много деца и младежи от Белица. Сред тях най-добрите бяха:

Читалището - културен и духовен център

В центъра на моя малък град Белица, заобиколена от високи смърчове и друга разнообразна зеленина се намира нашата читалищна сграда. В нея развива свочта вековна дейност образцовото народно читалище „Георги Тодоров”. Това е една светиня за всички беличани – от нас децата до нашите дядовци и баби.
Тук те са изявявали своите таланти в песните, танците, свирнята, театъра, и в много други изяви на самодейността. Отделно от това читалището разполага с много книги, които хората могат да ползват за своето просвещение. И моята първа книжка, която съм прочела извън уроците в училище беше от читалището. От тогава се зароди любовта ми към книгата и съм благодарна на библиотеката за предоставените ми възможности да чета повече и повече. Силно вярвам, че в бъдеще читалището ще ми помага да усъвършенствам моите умения в рецитацията, рисуването, театъра, защото знам, че в него успешно работят школите по народно пеене, танци, китара, тамбура, театър и много други.
Впечатлил ме е разказа на моята баба Набие Барабунова. Най-напред от читалището са забелязали нейните певчески талант и чрез него тя ства една от най-изявените самодейки в Белица. Тя е била една от солистките на ансамбъла за народни песни и танци, а заедно с Найме Софутова са били най-добрия дует за времето си. В читалището те са се изградили като певици и дори са били прослушвани и канени от главния художествен ръководител на ансамбъл „Пирин” Кирил Стефанов да отидат в ансамбъла.
Като слушам разказа на баба ми и в мен възниква някакво вътрешно желание да отдам силите си за поддържането на неговите извори.
Нека това да прозвучи като мое обещание – да работя за бъдещите успехи на читалището, защото самодейните изяви ме правят щастлива и удовлетворена от себе си.

Начало ^
____________________________________________________

Читалището – културен и духовен център

Една многовековна нация като нашата, българската, е способна да оцелее през годините само ако съумее да съхрани духа, ценностите и идеалите си. Без своите морални и духовни опори народът не би могъл да преодолее хилядите перипетии по пътя си и въпреки трудностите, да запази себе си. Затова родолюбците открай време създават читалища и се занимават с дейност, съхраняваща традициите ни и насърчаваща културното развитие.
Отгърнеш ли страниците на учебник по История на България, те ще ти разкажат за много победи, славни мигове и велики хора. Но и трудностите по пътя на народа ни не са били малко. Чуеш ли за тях - за безкрайната жестокост на завоевателите ни, за убийствата и мъченията над невинни българи, но и за смелостта на борците за свобода – се чудиш – каква е тази сила, опазила нацията и до днес? Какво е вдъхвало кураж на бунтовниците, кое е запазило достойнството и ценностите у хората? Отговорът намерили най-будните сред българите, най-големите родолюбци. Те се грижили да съхранят всички национални гордости и да съберат на едно място граденото през вековете. Започнали да строят читалища, в които да приветстват всеки, готов да помага на обществото и да пази традициите. Събирали песни, предания, легенди и обичаи, предпазили ги от мощта на времето, за да стигнат те и до нас, новото поколение.
Но дейността им се състояла не само в запазване на миналото, а и в граденето на бъдещето. И това ясно виждаме днес, сто години след създаването на едно малко по размерите си читалище, но пазещо ревниво големи идеали. Хората, работили в него преди и тези, работещи в него сега, не са забравили задължението си да пазят фолклора и традициите, да се грижат за културното израстване на населението. Организират се мероприятия, концерти, пиеси; жени и мъже, притежаващи таланта да пеят, изпълняват автентични народни песни. Но най-голямата заслуга на читалището е, че се грижи младите хора да не забравят мястото от където са тръгнали, за да открият по-лесно и пътя, по който да продължат напред. Чрез организирането на различни събития и чрез сформирането на групи и кръжоци децата се приобщават към родното и откриват красотата на истинското, българското. А веднъж докоснали се до него, не ще го забравят.Напротив – умни и добри хора, те ще продължат дейността на радетелите за запазване на културата или поне ще предадат ценностите си и на своите деца.
Когато се чудех как да завърша есето си, първата мисъл, дошла в ума ми беше:”Читалището е мястото, където израстваш и като личност, и като индивид”. После обаче се замислих дали институцията, съхраняваща паметта на времето, подхранваща дъха на настоящето и грижеща се за бъдещето на новото поколение, може да се нарече просто място. По-подходящ израз би бил: „храм, запазил цялата красота и достойнство на нашия народ”.

Начало ^
____________________________________________________

Читалището – духовен и културен център

Писмеността представлява система от графични значи, които се използват за целите на общуването. Писмеността възниква в онзи момента от развоя на обществото, когато назрява необходимостта то да осигури гаранция за запазване на собствената си идентичност от непостоянността на течащото време. Заедно с писмеността възникват и книгите, а с тях и читалищата. Те са имали за цел да запазят през времето обичаите, духа и знанието на хората.Читалищата са знак за достиженията на един народ, който иска да съхрани опита си, да го предаде в историята, да разкаже за миналото си, да защити от промени нравствените си норми и религиозни вярвания, както и да фиксира постиженията на науката и културата, за да ги има в бъдещето. Чрез читалищата народът воюва за своята идентичност и място сред другите народи. В нашата съвременност, белязана от глобализацията и непрекъснато смесване на култури, духовните и материалните ценности на народа могат да се изгубят.
Книгите, съхранени и до днес благодарение на читалищата, разказват за един свят, уникален в своята държавна организация и културно развитие. Читалищата са знак за нов етап в развоя на общуването в човешкото общество. Царете и фараоните са вярвали, че написаното, образът е равен на вечност. Освен това чрез писменото слово са утвърждавали властта си, гарантирали са приложението на законите. Така читалището като културен център консолидира едно общество, фиксира цялата система от норми и правила за неговата организация, йерархия и функциониране. Писаните закони отразяват специфичното и уникалното във всички прояви на обществения живот. Например ценностите в Древна Гърция са познати днес благодарение на запазените книги на гръцки език. Този пример ясно показва, че читалището съхранява опита на предшестващите поколения, като освен гарант за преминаването на постиженията на един народ, фиксирана писмено, се трансформира в памет, която свързва миналото с настоящето и бъдещето.
Освен да съхранява писмеността, едно читалище има за цел да повдига народния дух, да води дейности свързани с фолклора, бита и традициите на хората. Като културен център, читалището организира клубове, привлича заинтересовани ученици и ги съединява в общи занимания. По този начин читалището развива и подпомага съмишлениците си и заедно с това стимулира новите таланти. Читалището организира конкурси и изложби, школи и събори, състави и ансамбли.
Днес след толкова много години, читалището не престава да бъде нзак за идентичност, макар и често разколебаван. В ерата на комуникациите може за един миг словото, обичаите и традициите да „отидат” от Азия до Америка, от Европа до Австралия само чрез един бутон („Enter”) или чрез един SMS (на чист български). За съвременния човек писмеността, книгите и словото са част от ежедневието, от онези неща, без които не можем. Те, съхранени с помощта на читалищата позволяват на хората да се учат и развиват свободно. АЗЬ – човекът, който говори, БОУКН – с буквите, ВЕДН – за да знае, ГЛАГОЛЬ – и да изрази себе си.

Начало ^
____________________________________________________

Читалището – духовен и културен център.

Народно читалище „Георги Тодоров” – гр.Белица поставя началото си от 1885г., като просветителски кръжок „Зора”.Читалище „Георги Тодоров” е културен център запазил обичаите, традициите и духа на беличкия народ. Още с основаването си читалището се опитва да съхрани духовните и материалните ценности на беличкия народ, чрез създаването на музей и две библиотеки. Читалищата са знак за достиженията на народ, който иска да съхрани културата си, да я предаде в историята, така че да не се забравя.
Читалище „Георги Тодоров”, чиято сграда се намира в центъра на гр.Белица е знак за идентичността на Белица. Библиотеката, намираща се в читалището в началото съхранявала едва 20 тома литература, която била предавана между хората, за да помнят и да не забравят традициите и обичаите на Белица. Днес библиотеката има общо 43 132 тома литература, както за деца така и за възрастни. Сградата на музея съхранява реликви намерени при археологически разкопки, също така и там може да видите беличката носия и неща показващи бита и културата на беличани. В читалището се осъществяват и други дейности, свързани с фолклора и традициите на Белица.
През годините на преход читалището се оказва важен фактор за местното население и неговия живот, чрез натрупания опит и отношенията на работата му и официалната дейност на читалището. Водещият смисъл на дейността на читалището е да обедини привлечените хора чрез занимания, клубове и традиционните му форми, които задължително минават през читалището. Читалището играе ролята на притегателен център за публични дейности, като в същото стимулира новопоявилите се таланти. Важната роля на читалището е да съхрани и да запази достиженията на беличкия народ и да му определи място в културния живот на другите народи.
Поколения наред читалището в Белица е било символ на народната памет и силния български дух. През трудни времена читалището е успяло да сплоти беличкия народ и да превърне традициите в символ на вековна мъдрост.