Среща с проф.д-р Елена Вълчова Савова /Саева/ на 17.05.2008г.

ЧИТАЛИЩЕ
"Георги Тодоров" Област: Благоевград
гр. Белица п.к. 2780
ул. "Вл. Поптомов" 95
тел.: 07444/2227

ВСИЧКИ НОВИНИ

Среща с проф.д-р Елена Вълчова Савова / Саева / - 17.05.2008г.

На 17май 2008 г.от 16.00 ч. в Центъра за туристическа и бизнес информация при НЧ”Г.Тодоров” - гр. Белица за гражданите на Белица се проведе среща – разговор с проф.д-р Елена Вълчова Савова / Саева /. Проф.д-р Елена Савова е удостоена със званията „Заслужил деятел на културата”, „Народен деятел на изкуството и културата”, бивш директор на Централна библиотека при БАН.

Проф. Савова, жизнена и енергична на вече навършените си 90 години, излъчва сърдечност и човечност, гледа засмяно и стъпва напето. И разказва за книжовния си живот и за личните си радости с много чувство за хумор. Библиолог, библиограф, библиотекар, тя очевидно знае истината за творческото дълголетие и за женската хубост - години наред учениците, колегите, приятелите й не случайно я наричат "Хубавата Елена". И макар че за тях г-жа Савова си остава мъдрият ръководител, творецът и помощникът в научното дирене, професорката винаги е твърдяла - "Аз съм родена под щастлива звезда!". Твърди го и днес. Тя е едно от шестте деца (има четири сестри и брат) на Вълчо поп Николов, който напуска Солунската гимназия и отива в Яворовата чета. Баща ми е участник и в три войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, сподвижник е на Александър Стамболийски, по-късно - и на Владимир Поптомов през Септемврийското въстание от 1923 г., разказва г-жа Савова. Тя е родена през април 1918 г. в Белица, завършва в Трета девическа гимназия в София. Имам спомен от ареста на татко през 1923 г., помня и как го интернираха с майка ми в Шабла, а след Деветосептемврийската победа баща ми стана окръжен съветник в Благоевград, припомня си тя.

От 1939 г. Елена е студентка по романска филология в Софийския университет. "Татко беше артист по душа, искаше му се да уча музика, танци, балет, но... друго ми било писано", споделя проф. Савова. За да учи, се налага да работи - продавачка е в средището на интелектуалния столичен елит - книжарницата на Т. Ф. Чипев. Там се събират писатели, учени, художници, учители - Елин Пелин, Елисавета Багряна, Дора Габе, проф. Михаил Арнаудов, проф. Петко Стайнов, Ана Каменова, Тодор Боров, Александър Поплилов, Дечко Узунов. По-късно, поканена от Тодор Боров да работи като надничар в завежданата от него библиотека към Земеделската банка, се среща с международната знаменитост, големия учен-библиограф д-р Никола Михов. Сигурно корифеите на библиотечната наука, сред които попада, определят бъдещата й професия. Библиографът съкращава своя живот, за да продължат да живеят книгите, си спомня с топла благодарност проф. Савова думите на д-р Михов. Спомня си и ръководното начало в работата си, която е чула от първия библиотекар на БАН Васил Стоянов: "Да направим нещо, за което и потомците на Аристотел да ни завиждат!"

През 1945 г. Елена започва работа в ЦК на БКП, подрежда личната библиотека и архива на току-що завърналия се от Москва Васил Коларов, от 1946 г. е в библиотеката на БАН, където работи заедно с тогавашния председател на академията Тодор Павлов, с научния секретар Д. Ораховац, с Александър Теодоров - Балан и с много други светила на българската наука. Повече от 40 години - до 1988 г., е директор на Централната библиотека на БАН, където изгражда, както споделя с признателност - благодарение на грижите на ръководството на БАН и на държавата, мрежа от специални библиотеки към всички академични институти, както и информационен център за новостите на науката (от който по-късно се формира ЦИН ТИ). Участва в създаването на Българския библиографски институт, сред учредителите на който са и Симеон Радев, Елин Пелин, проф. Александър Балабанов, проф. Тодор Боров, д-р Никола Михов, акад. Александър Теодоров-Балан.

Елена Савова специализира в Москва, защитава в Ленинград дисертация (трудът е издаден в Москва и в Париж). Работи в ЮНЕСКО, член е на Научния съвет на Международния център за научна и техническа информация на СИВ, председател е на "Библиотеки, архиви и научна информация" при Националната комисия за ЮНЕСКО. От 1978 г. е професор. Елена Савова изучава руската и френската библиоложка мисъл от края на деветнайсти век и началото на двайсти век, активно участва в културния живот на Европа и света. Българката е избрана за най-добър специалист по научна информация сред 40 кандидати от различни страни и печели конкурса за редактор на научното списание на ЮНЕСКО "Емпакт - науката и обществото". По нейно предложение списанието започва да се списва и на арабски език. Проф. Савова, която владее перфектно френски, английски и руски език, изгражда няколко поколения библиотечни специалисти. На конгреса на ИФЛА във Вашингтон през 1970 г. е избрана за завеждащ работата на специалните библиотеки. При пътуванията си по света проф. Савова издирва и обогатява българската наука с над 5540 микрофилма на ценни ръкописи и старопечатни книги от Ватиканската библиотека, Патриаршеския институт в Солун, Конгресната библиотека във Вашингтон, както и с находката от Индийската национална библиотека в Калкута - книгата на Едмънд Фрай "Пантография", издадена през 1799 г. На с. 22 в книгата е поместена, старобългарската азбука - глаголицата.

Наред с известните тогава повече от 250 азбуки, ръководителят на Ватиканската апостолическа библиотека монсеньор Алфонс Стиклер й предоставя лично 370 цветни диапозитива на Асеманиевото евангелие. Хората на духа по целия свят се разбират отлично, твърди г-жа Савова. И младите са еднакви - искат да знаят, да могат, да променят света към добро, допълва тя. Изключителен ерудит, широко скроен характер, доайен на библиотечно-информационните науки у нас, Елена Савова е автор на повече от 180 заглавия и е обичана преподавателка в Сорбоната - Париж, в Масачузетския технологичен институт и в Канзас-Сити - САЩ, както и в университетите на Делхи, Бомбай, Калкута. През 1988 г. основава, заедно с проф. Р. Естивал (Франция) международната асоциация по библиология - МАБ. Носителка на много български и чуждестранни отличия, проф. Савова обикновено премълчава за тях. Тя е член на Международната асоциация "Ромен Ролан", удостоена е със званието народен деятел на изкуството и културата, носителка е и на множество други ордени и медали - "За народна свобода", "Кирил и Методий", "Девети септември", "25 г. народна власт", "100 г. БАН", "9 септември", "Народна република България", юбилеен медал "100 г. Народна библиотека "Кирил и Методий". В годините на обругаване на сътвореното по време на социализма продължава яростната атака срещу дейците на БКП, срещу строителите, съратниците на социалистическото движение, и срещу лидерите на партията, кахъри се г-жа Савова. А повечето от тях познавам лично, и мога да потвърдя на висок глас: те бяха честни хора, категорична е тя.

Не си знам годините, шегува се проф. Савова. И допълва: "Чака ме още много работа, трябва да побързам!" Равновесието в живота й е дъщеря й Добринка, внукът на Елена и двамата й правнуци - Стефания и Богдан. Радва се и на юбилейния сборник в нейна чест "Живот сред книгите", издаден от БАН, Съюза на учените в България, Международната асоциация по библиология и СУ "Св. Климент Охридски". И продължава да мечтае да съгради Музея на европейската писменост в България, за да знае светът "кой, какво и откога го има".

__________________

Вашето мнение по темата можете да оставите в нашия форум.